Отново и отново древните мъдреци и учители повтарят една истина, че дълбоката същност на човека е блаженството. През годините, толкова много велики Учители са се появявали на планетата Земя. Било то Христос, Буда, Кришна или Махавир, същността на посланието им е една и съща. Те всички казват, че човешката същност е блаженство и всички те дават и методите или техниките, за да се свържем с тази същност, с това блаженство.
Начините по които те са се изразявали може да са били различни, но тяхното послание е едно и същото. Разбира се, отново и отново хората пропускат посланието на Учителите защото се вкопчват в персоналността на даден Учител. Това е главната причина за фанатизма, религиозните войни и какво ли още не коеот се случва на планетата Земя.
И при все това, всички тези Учители имат едно послание, че човек в истинската си същност е блаженство. И всички усилия на човек са реално в посока търсенето на това вътрешно пространство, това пространство на блаженство. Но с течение на времето, поради социално обославяне и разсейване, човек забравя целта и започва да търси това блаженство във външния свят, в материалните неща, по имената, по формита, по етикетите, дадени му от обществото, в отношенията, в кариери и за какво ли още не.
Един виц:
Един възрастен човек отива с семействота си на кино
Филмът едва започва, когато човек изведнъж се навежда и пълзейки захваща да търси нещо по пода в тъмнината.
Голямата му дъщеря, който седи до него се дразни и го попи какво прави на пода.
Той каза: "Миличка, загубих си дъвката. Падна ми от устата."
Дъщерята още по раздразнена каза: "Дядо, стига глупости, остави я. Ще купя още дъвки. Сега гледам кино."
Старецът казва, "Аз искам само тази дъвка."
Детето казва: "Дядо, не се държи като бебе. Ще получите повече дъвки.”
Старецът казва: "Но миличка зъбките ми са на нея."
Виждате ли? Какво ние наистина търсим е нещо, но ние го търсим под формата и името на нещо друго! И в края на краищата откриваме, че дори и след като постиганем всички неща от външния свят към, които се стремим, остава една празнина у нас. Ние усещаме стремеж в себе си. Този стремеж е така, защото всички ние действително търсим блаженството. Но ние го търсим под друго име. Ето защо ние никога не се чувстваме удовлетворени. Този стремеж е повик на нашето същество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар