Животът да не се отлага

Един човек след като е загубил богатството си се помоли на Бога и получил дар - от зори до здрач на следващия ден, всичката земя, която той прекоси ще му принадлежи.
Човекът започнал да тича на зазоряване и се прекосил дори повече от това, което той загубил. Той отказал да обърне внимание на молбите на тялото си за почивка и храна. Съзнанието му било пълно с мисли за земята, притежавана от неговите съседи и роднини. Вечерта той се чувствал замаян и слаб. В далечината, той видял гробище и реката, течаща отвъд. Той се изпълнил с копнеж за земята, кадето да погребват неговите потомци и реката и решил да ги придобие и тогава да спре. Точно Слънцето щяло да залезе той успял да стигне реката.
Навел се, за да пие вода. В момета, в който устните му докоснали водата той паднал мъртъв от умора. Погребали го в гробището, което придобил.

Ето как всички ние живеем живота ни. Ние се впускаме в надпреварата, без дори спрем и да се попитаме защо се състезаваме.

През цялото време ние пътуваме в хоризонталното измерение на мисълта „Какво следва". Това е причината за надпреварата.

Докато се надреварваме в тази равнина, ние ще се тичаме, докато не паднем мъртъви в гроба. Пътуването от повече към още повече е само нашето пътуване към гроба. То е просто бавна смърт! Никога не може да бъде живот.
Възможно е да си задоволим нуждите, но е невъзможно да се изпълнят исканията, защото те се променят и са неясни през цялото време. Всеки път, когато някое искане е изпълнено, сто други се появяват.
Винаги, когато преследваме нещо, изглежда, че то си струва целия свят, но след като имаме, някак си не е вече важно! Ако осъзнаем себе си и разберем какво наистина искаме и се опитаме да постигнем само него, ние никога няма да се окажем в такава противоречива и неясна ситуация.
Никога не мисли, нека работя сега, а щастието после!
Така никога няма да се случи. Всяко утре идва само под формата на днешния ден. Действията трябва да ни водят към това което СМЕ всеки един момент и само тогава сме на прав път.
Сега или никога. Ние всички тичаме през живота си мислейки, че можем да се насладим по-късно, но така само се втурваме в гроба.
Така че, не отлагайте живота си. Празнувайте! Сега или никога.

Думи на Учителя Нитянанда