Да имаш цел в живота

Ние не разбираме колко безсмислен е животът по начина, по който го живеем. Вярваме, че нашият живот си струва, давайки воля на чувства, кагато се опитваме да осъществим незабавно дадено желание или импулс.

Това, което имаме за ценно не е, това което имаме за целенасочено не е. Нашето его постоянно има нужда от цел. По този начин реалността на сегашния момент се пропуска, истината и целта на живота ни убягват. Ние трябва да разберем безцелността на нашите цели и амбиции. Това, което считаме за най-големи богатства на този свят, нямат никакво значение.

Да живееш живота си в щастливо и блажено е истинската цел на живота. Целта на живота е блаженството. Не може да има друга цел или предназначение. Когато тичаме след други цели, ние спираме да изпитваме живота, ние вече сме мъртви. Нашето его маскира истинската цел на живота. Когато ние осъзнаем безсмислието на това, което правим, ново съзнание възниква, изпълва ни радост, блаженството се случва.

Когато сте фокусирани върху материални ползи, като например вашата месечна заплата, или каквато и да е време-базирана цел, може да изпитате радост единствено на този ден - деня в който взимате заплата, например. Страх, алчност, похот и завист блокират покоя ви, изисквайки все повече и повече, дори и като придобивате все повече и повече. Това не е живот.

Когато захвърлим, това което считаме за цел в живота, тогава разбираме божествения смисъл, Лила – Божествената игра. Драмата ви е забавна но без да сте част от нея и живота става смислен. Вие ставате свидетели, а не играчи, и блаженството случва.

Докато работите стремейки се към дадена цел, животът няма смисъл. Само, когато разберете, че животът въобще няма цел, можете наистина да почнете да живеете. Тогава вие вървите по пътя без крайна цел и се наслаждавате на всяка стъпка по него. Вие изпитвате блаженството. Има голяма разлика между живеенето и живота. Вие може да сте жив и да живеете, когато разбирате, че живота няма цел. В противен случай просто вдишвате и издишвате, също като хората в кома, с единствената разлика, че ходите и се събуждате за разлика от тези в интензивното. Медитацията помага да се разбере безполезността но и смисъла на живота, такъв какъвто трябва да бъде и смисъла на на вас самите, както и на съществуванието. Медитацията помага да осъзнаете, че пътят е целта. Медитацията води до осъзнаване на факта, че блаженството е пътят и целта.

Думи на Учителя Нитянанда
Посетете страниците на Учителя и сами изпитайте Нитянанда.

Уважението е мъртво, Любовта е жива.

Любовта, която винаги е под заплаха не е истинска любов. Тя е просто уговорена любов. И нищо което е уговорено не може да бъде напълно истинско. И когато нещата не са напълно истински те винаги са застрашени. Любовта трябва да е празник, а не задължение.

И още нещо: Ние всички бъркаме любовта с уважението. Нека бъде много ясно: Когато обичате истински абсолютно нищо от това което вършите не може да бъде неуважително. Вижте, вглеждайки се уважението ще откриете, че когато някои хора направят разни неща те могат да изглеждат напълно нормално, а ако същите са дело на други хора те ще ви се сторят като неуважение. Енергията, която стои зад лицето извършващо действието е това, което определя даден акт да изглежда уважително или неуважително.

Когато енергията зад вас е нещо цялостно, може да се справите с всичко. Когато не сте сигурни в себе си, ще се окаже, че имате проблем с уважението. Аз не приканвам към неуважение. Аз само казвам, че когато вашето същество резонира с истинска обич, поведението и езика на тялото ви ще бъдат такива, че никога да не изглеждат като неуважение.

Но ако ви обсеби уважение вместо обич, тогава не сте разбрали нещата. Тогава вместо да обичате, ще започнете да се преструвате, и когато се преструвате вие не сте цялостни и завършени.

Когато сте фокусирани върху уважението, вие ще се преструвате, защото уважението е социално и постоянно мени своята дефиниция. Но ако сте фокусирани в любовта, тогава уважението е един щастлив страничен продукт. Така че фокусирайте се върху любовта и уважението ще дойде от самосебе си.

Запомнете: Уважението е мъртво. Любовта е жива. Уважението създава разстояние, любовта не познава разстояние.

Думи на Учителя Нитянанда

Майки и Синове на разменено гостуване

Въпрос:
Суамиджи, какво ще кажеш за любовта между майката и детето? Това не е ли неегоистична любов?

Дори и майчинска, любовта идва с очаквания, госпожо. Много пъти, хората спорят и изтъкват различни аргументи, когато казвам това. Ще ви кажа така - майката обича сина си всичко то тук е наред. Но в края на деня, има едно неуловимо, неписано очакване на тази любов. Ако синът зачекне грешната й страна само веднъж, първите думи, които ще дойдат ще са за нещата, които тя е направила за него от най-ранното му детството. Една малка пукнатина във взаимоотношенията е достатъчна, за да разкрие всичко.

Истинската обич е израз на животворящата енергия във вас и тази обич никога не мисли, за каквито и да било аргументи. Тя тече като силен поток без да има нужда от причина. Не си води записки и не води сметка за това или онова. Не се аргументира за неща от миналото и не таи такива спомени, за да ги ползва в случай на нужда. Тя просто прелива и изпълва всичко. Тя никога не задава въпроси, защото не умее да задава въпроси.

В момента, в който цитирате инциденти от миналото, това означава, че очакванията са били скрити зад вашата любов и когато това е така означава, че не това е израза на истинската ви любов. Разберете това.

По същия начин стоят нещата и когато става дума и за синовете. Синът обича майка си, очаква тя да се грижим за него, очаква тя да се събуди в шест и да му приготви нещата за деня, да му пере и глади дрехите, без да пропуска и един единствен ден. Той обожава майката, тъй като се ползва от грижите и усилията й, които тя полага за неговото удобство.

Един виц:

Едно момче учи дроби по математика в училище.
Учителят го попита, "Ако имаше торта я разделят на 5 части и дадат на всеки член от семейството по една, каква част от тортата ще получиш?"
Момчето отговориха, "2/5"
Учителят казва - "Как? Не си научил урока за дробите."
Момчето отговаря "Майка ми ще си даде парчето на мен,... ако ми харесва тортата.”

Виждате ли, майките искат да се жертват за своите деца. Добре, но отношението, с което те се жертват е това, за което ние говорим. Трябва да се прави от обикновена желание да даваш от обич и да не таиш очаквания след това. И тогава даже и да има спомен той няма да се използва. Само когато се действа заради обич свързана със задължения, нещата се помнят и след това споменават по време на спорове.

Ежедневната любов (или това което наричаме с тази дума) винаги се крепи на очаквания. Никой не може да отрече това, въпреки че всеки може да опита. Очакванията са така добре втъкани в любовта, че е трудно да разграничат и много трудно да повярваме, когато някой говори за това.

Всъщност, докато нещата вървят добре е трудно да се повярва. Но ние сме чували за толкова много случаи, когато синове и дъщери са отблъснати от семействата си заради дребни неща! Просто защото те са се оженили не за този, когото семейството би одобрило, например. И тогава къде цялата любов изчезва изведнъж?

Докато не възникнат такива инциденти, синовете или дъщерите ще са много обичани в семейството. Тъй наречената любов ще се изтъква като върховна. А какво става изведнъж? Защо внезапно тя изчезва? Как може да изчезне изведнъж ако е истинска любов? Това не е реакция, която истинската любов би предизвикала. Истинската любовта никога не може да се сбърка с нещо друго, защото нищо не може да я спре да се изразява и раздава! Тя не е обвързана с никаква причиноследствена закономерност.

Дори и в дребните семейни проблеми, ако погледнете с ясно съзнание, вие ще разберете колко е обвързана любовта. Просто се опитай да преподредите няколко неща в живота си, и да гледайте как семейството ще реагира.

С децата ви, до толкова до колкото вие се грижите за тях в името на любовта, те също да се радват на живот на вашите грижи, в името на любовта. Докато не се закачим едни други по грешния начин всичко ще е наред. Ако обаче някой от вас се държи не според очакванията, отношенията на любов ще се променят. Цялата атмосфера ще се промени. А не се иска много, за да се промени атмосферата, защото тя не е естествена. Тя е искуствено създадена и със изкуствена окраска!

Думи на учителя Нитянанда

Момиченце върни ми зъбките

Отново и отново древните мъдреци и учители повтарят една истина, че дълбоката същност на човека е блаженството. През годините, толкова много велики Учители са се появявали на планетата Земя. Било то Христос, Буда, Кришна или Махавир, същността на посланието им е една и съща. Те всички казват, че човешката същност е блаженство и всички те дават и методите или техниките, за да се свържем с тази същност, с това блаженство.

Начините по които те са се изразявали може да са били различни, но тяхното послание е едно и същото. Разбира се, отново и отново хората пропускат посланието на Учителите защото се вкопчват в персоналността на даден Учител. Това е главната причина за фанатизма, религиозните войни и какво ли още не коеот се случва на планетата Земя.

И при все това, всички тези Учители имат едно послание, че човек в истинската си същност е блаженство. И всички усилия на човек са реално в посока търсенето на това вътрешно пространство, това пространство на блаженство. Но с течение на времето, поради социално обославяне и разсейване, човек забравя целта и започва да търси това блаженство във външния свят, в материалните неща, по имената, по формита, по етикетите, дадени му от обществото, в отношенията, в кариери и за какво ли още не.

Един виц:

Един възрастен човек отива с семействота си на кино

Филмът едва започва, когато човек изведнъж се навежда и пълзейки захваща да търси нещо по пода в тъмнината.
Голямата му дъщеря, който седи до него се дразни и го попи какво прави на пода.
Той каза: "Миличка, загубих си дъвката. Падна ми от устата."
Дъщерята още по раздразнена каза: "Дядо, стига глупости, остави я. Ще купя още дъвки. Сега гледам кино."
Старецът казва, "Аз искам само тази дъвка."
Детето казва: "Дядо, не се държи като бебе. Ще получите повече дъвки.”
Старецът казва: "Но миличка зъбките ми са на нея."

Виждате ли? Какво ние наистина търсим е нещо, но ние го търсим под формата и името на нещо друго! И в края на краищата откриваме, че дори и след като постиганем всички неща от външния свят към, които се стремим, остава една празнина у нас. Ние усещаме стремеж в себе си. Този стремеж е така, защото всички ние действително търсим блаженството. Но ние го търсим под друго име. Ето защо ние никога не се чувстваме удовлетворени. Този стремеж е повик на нашето същество.

Думи на учителя Нитянанда

Пазарни отношения в Храма.

Един красив стих от Пураните казва: Ананда (блаженството) привлича щастието.

Дори в днешно времем психолозите казват, че ако нашият ум е с нагладата за щастие, ние привличаме щастливи хората, щастливи ситуации около нас, а ако ние сме тъжни и депресирани, ние привличаме нещастни хора и тъжно инциденти.

Нашите същества са като сателитни чинии. Ако сме настроени на радостна вълна ние привличаме блажентво, а ако се настроим на вълната на депресията ние привличаме болка и страдание.

Когато сме блаженни ние сме дълбоко благодарни, ние сме обгърнати и заливани с повече и повече. В живота ни, не просто ни се дава това, което ни трябва, а нас действително ни залива. Въпреки това, ако ние не разбираме това, колкото и да ни се даде, ние ще останем недоволни.

Малко история:

Един цар видял малко момче да проси за милостиня при портите на двореца. Царя изпитал съжаление и му разрешил да остане в двореца в продължение на няколко дни. Момчето очаквало царска стая със слуги но било така. На следващата сутрин, момчето изразило недоволството си на царя за стаята. Кралят бил бесен и наредил на слугите да изгонят момчето.

Момчето срещанало един Суфи учител и му разказал кое как се случило. Учителя казал на момчето да преобрази и да го придружи в царския дворец. Когато стигнали двореца царя поканил Учителя и детето да останат в двореца в продължение на няколко дни. Учителя горещоблагодарил на царя поканата. Дали им същата стая, която била дадена преди и на момчето. На следващата сутрин, Учителя изразил дълбоката си благодарност към царя за всичките удобства. Кралят се възрадвал и дал на Учителя хиляда златни монети и му предложил стая за специални гости, кадето да остане толкова дълго, колкото той пожеле. Суфи Учителя отново благодарил на царя и скоро след това продължил по пътя си.

От тази история ние можем да видим как нашето отношение към живота променя самия живот. Суфи Учителя бил дълбоко благодарен за всичко това което му се давало и бил дарен с многократно повече, докато момчето, което било недоволно от това което му било предложено било прогонено. Когато живеем с отношението на благодарност към света за всичко, което ни се дава ще живеем живота си щастливо и изобилно.

Бъдете много щастливи!

Думи на учителя Нитянанда

За мислите, които изграждат света ни

Един красив стих от Пураните казва: Ананда (блаженството) привлича щастието.

Дори в днешно времем психолозите казват, че ако нашият ум е с нагладата за щастие, ние привличаме щастливи хората, щастливи ситуации около нас, а ако ние сме тъжни и депресирани, ние привличаме нещастни хора и тъжно инциденти.

Нашите същества са като сателитни чинии. Ако сме настроени на радостна вълна ние привличаме блажентво, а ако се настроим на вълната на депресията ние привличаме болка и страдание.

Когато сме блаженни ние сме дълбоко благодарни, ние сме обгърнати и заливани с повече и повече. В живота ни, не просто ни се дава това, което ни трябва, а нас действително ни залива. Въпреки това, ако ние не разбираме това, колкото и да ни се даде, ние ще останем недоволни.

Малко история:

Един цар видял малко момче да проси за милостиня при портите на двореца. Царя изпитал съжаление и му разрешил да остане в двореца в продължение на няколко дни. Момчето очаквало царска стая със слуги но било така. На следващата сутрин, момчето изразило недоволството си на царя за стаята. Кралят бил бесен и наредил на слугите да изгонят момчето.

Момчето срещанало един Суфи учител и му разказал кое как се случило. Учителя казал на момчето да преобрази и да го придружи в царския дворец. Когато стигнали двореца царя поканил Учителя и детето да останат в двореца в продължение на няколко дни. Учителя горещоблагодарил на царя поканата. Дали им същата стая, която била дадена преди и на момчето. На следващата сутрин, Учителя изразил дълбоката си благодарност към царя за всичките удобства. Кралят се възрадвал и дал на Учителя хиляда златни монети и му предложил стая за специални гости, кадето да остане толкова дълго, колкото той пожеле. Суфи Учителя отново благодарил на царя и скоро след това продължил по пътя си.

От тази история ние можем да видим как нашето отношение към живота променя самия живот. Суфи Учителя бил дълбоко благодарен за всичко това което му се давало и бил дарен с многократно повече, докато момчето, което било недоволно от това което му било предложено било прогонено. Когато живеем с отношението на благодарност към света за всичко, което ни се дава ще живеем живота си щастливо и изобилно.

Бъдете много щастливи!

Думи на учителя Нитянанда

Фалшивите дълг и обич. А има ли истиснки?

Ние всички продължаваме да правим неща, за да получим похвала и одобрение, но ние го правим в името на любовта и дълга. Хората казват, "Ние не правим нещата за похвала или одобряване. Правим го, защото това е наше задължение."

Нека бъде съвсем ясно: В момента, в който твърдите, че вършите нещо заради дълга си, го правите, защото ако не го свършите останалите ще отдръпнат одобрението си към вас. Вашите хора – да речем децата ви - ще ви одобряват, докато изпълниявате всяко малко нещо, което се очаква от вас. Дори и при една малка спънка в това, което правите, ще можете да видите промяната в отношенията. Вие знаете, че това е така и затова изпълнявате дълга си.

Може да кажете, "Аз съм техният баща. Ако аз не се погрижа за тях, кой?” Опитайте се да разберете - Не казвам, че не трябва да се грижим за близките си. Имаш ли деца, трябва да се грижим за тях до момента в който те ще са способни да се грижат сами за себе си. Но тази грижа нека се полага без да таим очакването да сме одобрявани. Нека тя да е действие, което е израз на енергията на обичта вътре в теб.

Точно сега, може да твърдите, че не го правите заради очакванията. Но когато взаимното разбиране с другата страна се наруши дори малко, ще видите, ще бъдете в състояние да наблюдавате как напрежението между вас, възбудата, разочарование се появява. Тази възбуда, това напрежение, това разочарование, се дължи на очакването, което в било във вас когато сте изпълнявали дълга си. В различна степен това важи за всеки човек. В различна степен, но за всеки.

И когато това е така, вие не вършите нещата като израз на силата на обичта във вас, а от едно по-малко и ограничено на качество, било то дълг или пък, така наречената любов. Тя не е израз на екзистенциална енергия във вас, а по-скоро една обикновена сделка от външния свят. Това е всичко.

В Bhagwad Gita красиво се казва:
Karmanyevaadhikaarasye maa phaleshu kadaachanah
Това означава: Задачата е да си вършите работата, а не да се притеснявате за резултата.

(Прави каквото трябва, а да става каквото ще

или

За лудо работи за лудо не стой)

Трябва да правите нещата, защото имате толкова много енергия и обич в себе си. Можете просто излъчвате тази енергия, без да е нужна за това причина или очакване. Когато постигнете това състояние няма да се притеснявате за резултатите.

Когато казвам, че няма да се притеснявате за резултатите, не казвам че ще е заради фрустрация или цинично отношение. Това което имам предвие е че няма да ви минава мисъл за очакване или притеснение защото постоянно ще изразявате и излъчвате вътрешната озаряваща енергия на обичта си. Вие ще се преминавате през света излъчвайки щастие. Тази струяща енергия е истинската обич.
----------------------------------------------------------------
Думите на учителя Нитянанда

Една от любимите ми медитации обяснена от учителя Нитянанда

Дишането е вратата. Преди всяко вдишване и преди всяко издишване има покой. Това е пространството на ясното съзнание...

Другата риза не е хубава, така ли?

Когато се изпълните с очаквания към другите хора, това няма да има край. това. И нека кажа: Най-трудно е да се отговори на очакванията на всички хора около вас. Мислите ли, че можете да отговарите на очакванията на всички хора, през цялото време? Никога. Той е напълно невъзможно да се направи по Планетата Земя.

Един Виц:

Съпруг и съпруга празнуват петдесет години брак.
Жената подарява на съпруга си две ризи за случая.
Той е много приятно изненадан и заявява, че те ще излизат за вечеря, вместо да се готви у дома.
Момента е много мил.
Той се приготвя и за да направи своя жена щастлива, облича една от подарените му ризи.
Тя го поглежда и се усмихва, но след миг изражението й се сменя и тя казава: "Другата риза не е хубава, така ли?"

(Смях!)

Не е възможно да направите другиго напълно щастлив. Преди всичко, трябва да задоволите собствените си очаквания, да намерите реализация и удовлетворение в себе си, това е достатъчно. И нека това удовлетворение не зависи от околните. Нека бъде животворяща енергия вътре във вас, независима от условия и хора отвън. Това е достатъчно.

Хубаво е да направиш нещо за другите, да се отдава внимание и уважение но това да е заради дълбока животворява обич, а не от страх, а не защото се страхувате, че някой ще отнеме „сертификата” който ви е дал. Никога не инвестирайте толкова много в други мнения, че те се превърне в център на живота ви. Не правете другите източник на вашата енергия. Не правете себе си зависими от останалите за психологическото си оцеляване.

Когато сте зависими от други за щастието си, вие сте им дали контрол върху живота си. Бъдете своя собствен източник на енергия и вдъхновение! Осъзнайте, че истинската радост не е възможна, когато изместите центъра си навън в друг човек.. Ако сте разбрали това, половината от проблема е решен.

Думите на учителя Нитянанда

Животът да не се отлага

Един човек след като е загубил богатството си се помоли на Бога и получил дар - от зори до здрач на следващия ден, всичката земя, която той прекоси ще му принадлежи.
Човекът започнал да тича на зазоряване и се прекосил дори повече от това, което той загубил. Той отказал да обърне внимание на молбите на тялото си за почивка и храна. Съзнанието му било пълно с мисли за земята, притежавана от неговите съседи и роднини. Вечерта той се чувствал замаян и слаб. В далечината, той видял гробище и реката, течаща отвъд. Той се изпълнил с копнеж за земята, кадето да погребват неговите потомци и реката и решил да ги придобие и тогава да спре. Точно Слънцето щяло да залезе той успял да стигне реката.
Навел се, за да пие вода. В момета, в който устните му докоснали водата той паднал мъртъв от умора. Погребали го в гробището, което придобил.

Ето как всички ние живеем живота ни. Ние се впускаме в надпреварата, без дори спрем и да се попитаме защо се състезаваме.

През цялото време ние пътуваме в хоризонталното измерение на мисълта „Какво следва". Това е причината за надпреварата.

Докато се надреварваме в тази равнина, ние ще се тичаме, докато не паднем мъртъви в гроба. Пътуването от повече към още повече е само нашето пътуване към гроба. То е просто бавна смърт! Никога не може да бъде живот.
Възможно е да си задоволим нуждите, но е невъзможно да се изпълнят исканията, защото те се променят и са неясни през цялото време. Всеки път, когато някое искане е изпълнено, сто други се появяват.
Винаги, когато преследваме нещо, изглежда, че то си струва целия свят, но след като имаме, някак си не е вече важно! Ако осъзнаем себе си и разберем какво наистина искаме и се опитаме да постигнем само него, ние никога няма да се окажем в такава противоречива и неясна ситуация.
Никога не мисли, нека работя сега, а щастието после!
Така никога няма да се случи. Всяко утре идва само под формата на днешния ден. Действията трябва да ни водят към това което СМЕ всеки един момент и само тогава сме на прав път.
Сега или никога. Ние всички тичаме през живота си мислейки, че можем да се насладим по-късно, но така само се втурваме в гроба.
Така че, не отлагайте живота си. Празнувайте! Сега или никога.

Думи на Учителя Нитянанда

Думите на Учителя

въпрос: Свамиджи, чели сме в редица книги, че нашият ум е нищо друго освен Мая или илюзия, и че всичките ни въпроси са само илюзия. Моля, може ли да ни кажете нещо за това?

(Свамиджи смее се ...) Известният въпрос за Мая зададен още един път! Вижте първо: Не се самообърквайте със сложни четива. Второ: Разберете и нека да ви е съвсем ясно, че няма нищо за разбиране с ума. Мистерията на човешкия живот не може да бъде разкрита с вашия ум. Вие не можете да разберете смисъла на живота си чрез ума си. Ето защо казват, че ума е илюзия.

Първата стъпка за решаването на мистерията на живота ни е "изоставянето на ума". Ако позволите на ума да играе, той ще продължи да играе и това е всичко. Живот след живот, ще играе. Вашата дълбока вътрешна жажда ще остане неутолена. Вероятно търсещото ви его ще бъде удовлетворено но без това да носи полза. Вътре дълбоко в себе си вие ще бъдете все по-объркани.

Опитайте се да преместите центъра на действие от ума към сърцето си, или към съществуванието си. Ако действате с ума си като център, въпроси ще следват още и още. Чрез въпроси няма да можете да постигнете знание. Само чрез съзнание можете да разберете.

Ако действате със сърцето си, съзнание и разбиране ще се се зародят у вас и след това автоматично вашите въпроси ще започнат да се разсейват. Също както, когато слънцето изгрява, тъмнината просто изчезва, така и когато съзнанието се появи у вас, ще дойде и разбирането и вашите въпроси ще се изчезнат.

Вие ще започнете да разбирате нещата дори и преди да стигне до въпроса! И така въпроса ще изчезне. Трудно е да разбере, но щом го преживеете и имате опита, ще знаете какво точно имам предвид под съзнание. Въпросите ще изчезнат и разбиране ще ви обгърне.

Ако разбирате това, вие не трябва да се тревожите за Мая, или илюзиите. В допълнение към интелектуално разбиране на моите думи, медитацията може да ви помогне да преминете към този начин на съзнателност по-лесно. Можем да говорим с часове за Мая и илюзиите, но това само ще би обърква все повече и повече.

Вместо това, оправдано е изучаването на начините, чрез които да живеем интелигентно, това е достатъчно. Едно нещо искам да ви кажа – Мая или илюзия е всичко, което вашият ум проектира, така че затова аз казвам - просто оставете ума. това е всичко.
--------------------------
повече можете да намерите директно от източника
http://nithyaevents.blogspot.com/